1 окт. 2020 г., 08:34

Вечерно време

532 0 0

Денем всичко беше ясно -

танцът беше мимолетен, енергичен, лек.

Имаше достатъчно за мен и теб.

Не можеше да скрие поривите сутрешната мъгла.

Сутринта бе извор от мечти, тъй внимателно подготвени от твоите очи.

През деня, стъпките на танца бяха в съвестен синхрон,

а крадците на целувки търпеливо чакаха нощта. 

Ала вечерта дойде ли 

прокрадва се внезапно, но спокойно.

Без да вдига врява - моята вина,

отровата в кръвта

умората, безсилието, немощта, 

съпътстващи я, едновременно упрекват я.

Тъй бяла, ала под завивките, бе с лик на черна суета.

Не ще ме спре да се откажа, 

‘‘няма да ме спре това’’ - крещеше без и звук да падне от нощта

Към твоите очи като от картина, вплетена от мрака,

отразяващ се на светлото лице

ще продължавам аз- слепецът с розовите очила

да търся топлина и смелост в монохром на твоята душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Макарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...