7 jul 2007, 13:18

Вечерта

  Poesía
759 0 9
                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от радост заплака,
                                               аз разбрах, че обичам те истински.


                                               И дъждът във любов се превърна,
                                               някак нежно по мене се стичаше,
                                               аз попивах го толкова радостна -
                                               вече знаех дали ме обичаш.


                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от обич заплака,
                                               за последен път влюбих се истински.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...