7.07.2007 г., 13:18

Вечерта

762 0 9
                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от радост заплака,
                                               аз разбрах, че обичам те истински.


                                               И дъждът във любов се превърна,
                                               някак нежно по мене се стичаше,
                                               аз попивах го толкова радостна -
                                               вече знаех дали ме обичаш.


                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от обич заплака,
                                               за последен път влюбих се истински.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...