7 июл. 2007 г., 13:18

Вечерта

757 0 9
                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от радост заплака,
                                               аз разбрах, че обичам те истински.


                                               И дъждът във любов се превърна,
                                               някак нежно по мене се стичаше,
                                               аз попивах го толкова радостна -
                                               вече знаех дали ме обичаш.


                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от обич заплака,
                                               за последен път влюбих се истински.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...