Jul 7, 2007, 1:18 PM

Вечерта

  Poetry
758 0 9
                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от радост заплака,
                                               аз разбрах, че обичам те истински.


                                               И дъждът във любов се превърна,
                                               някак нежно по мене се стичаше,
                                               аз попивах го толкова радостна -
                                               вече знаех дали ме обичаш.


                                               Вечерта - тази вечер, в която
                                               ме погледнаха мило очите ти
                                               и небето от обич заплака,
                                               за последен път влюбих се истински.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...