30 nov 2019, 9:17

Вечерта

  Poesía » Civil
610 0 0

 

Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето - украса,
на светло се вижда, кой ни обича.

 

 

Хората, заедно вкъщи събира,
докосва дори този, който е сам.
Когато вечер човек се прибира,
търси в огнището, огъня там.

 

 

Топли ръцете преди да заспи,
човека любим, с обич прегръща.
А вечерта, до зори над съня му ще бди,
и така, след всеки залез при нас ще се връща.

 

 

Явор Перфанов
29.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...