Вечерта

Подарих душата си на първия срещнат.
Хвърлих портфейла на просяка навън.
Живот като на консигнация
Всичко назаем и вечно пиян.
Душата ми явно нищо не струва- опърпана е като бедняк.
В портфейла се мъдрят ония пет лева
От които боли, щом опрял си до тях.

В здрача ръми, блестят светлините във мрака.
Тихо шляпат в дъжда невидими някакви спомени.
Ходя прегърбен, загърнат в мисли отнесен глупак
И моля се единствено и само за първия сняг.

Ослепетилно бял, чист, ослепително честен
Помниш ли оня белия сняг от твоето детство?
Снегът претопява всякакви стари тревоги, неволи и жал.
Как огрява ноща тоя бял, тоя нежен воал
Ослепително бял, ослепително бял.

Как мирише на сняг, как мирише на бяла магия
Тоя вечен кристал от небесна коприна.
Снегът е надежда
За чистота
В тая вечер студена. 
Той е толкова бял, толкова честен.
Как обичам да ходя,
Как обичам да гледам във вечерния здрач
Как вали на парцали и пада
Бавно и тихо
Надежда в ноща.