SvetoslavVasilev
93 el resultado
Сашко ми се изплъзваше. Не е трагедия. Когато нещата са очаквани и закономерни не може да се говори за трагедия а по-скоро за тъга. Тъга по отминаващото време.
Бавно и неусетно дистанцията, която винаги я има между поколенията се увеличаваше. Като напукана земя в лятно време.
Сашко е синът ми, между ...
  62 
В нейния апартамент беше топло. Камък и старо венге по стените. Тъмно като в пещера. Нейният си е бил тъкмо момче на място.
Но пък беше сухо, а не като на моя таван където като завали и започваш да търсиш легените.
И най-важното. Тя беше до мене.
Разхлабих вратовръзката и седнах на дивана. Тоест щях ...
  109 
Бях изморен и си бях вдигнал краката на масата. Имах нужда от почивка, кафе и самобръсначка. Последното правеше впечатление на всеки.
А тя си мислеше навремето, че имам нужда от нея. От никого нямам нужда, дарлинг. Ние мъже ли сме, или какво? Човек веднъж роден, вече си има всичко. Така е, и не е та ...
  161 
Мазньо и Подлогата бяха добри приятели. Добре, де - колеги. Но също и приятели. Приятелството се поражда и подклажда от множество причини, както знаете. Интереса е един от тях. Може би даже е единствената причина за всяко приятелство, приемайки много и най- различни форми и нюанси, оцветени с всякак ...
  175  11 
Пантерата сякаш беше заспала, но той знаеше, че си е там. Беше я виждал няколко пъти в огледалото и знаеше, че тя си е там, в тъмното и се спотайва. Дебне и чака своя момент. Или просто щеше да изръмжи някой път. Там си беше.
Моментите, в които тя сякаш спеше съвпадаха с моментите в които той сякаш ...
  145 
Много ме мъчи това бръснене, мамка му, погледна се в огледалото. Жена да бях. Но пък иначе е добре в студа.
Имала била татуирани криле на гърба. Ха. Аз пък имам косми там. И по ми вършат работа. Топлят.
Да си взема и кучето, и крилете, и да потегля, че стига ме е ядосвала. Така или иначе не сме си в ...
  167 
Тя не беше от вчера, беше живяла толкова много - цели трийсет и осем години. Беше красива, но не с кукленската, а със строга красота. Скорошна снимка с черна коса. Твърде черно за да е истинският и цвят. Гледаше остро във фейсбук страницата си, с много малко информация и посещения, с лека усмивка, и ...
  166 
Реката се виеше като змия, обикаляше градчето от едната му страна и го караше да се катери по склоновете на планината за да избяга от нейните извивки, комари и наводнения. Долу бяха тополите, върбите, носените от реката пънове и старите дървета, изтръгнати от течението и, както и рибарите.
Като изли ...
  145 
Дълга е ноща. Два часа. Толкова спях без прекъсване последно време. После се въртях в леглото в някакъво състояние на унес, някъде на границата между сън, спомен, желание и реалност. Сега е моят ред. Ръце под възглавницата и очи в тавана. Сякаш там се прожектираха спомените.
Баба ми така разправяше. ...
  156  11 
Събудих се рано, измих си зъбите. Направих кафе, налях си и излязох на терасата. Утринната мъгла се стелеше и земята долу сякаш плуваше в нея. Първата глътка ме накара да отворя очи, и разбрах че гледам през очите на Киану Рийвс. Винаги ми е било лесно. Направих няколко движения като от "Матрицата". ...
  121 
Ти си болен, бе. Болен си. Повтаряше си той докато се спускаше по улицата, и вечерния хлад го обвиваше.Като е красива какво? Трябва да е твоя ли?
Трябва да я вкараш в леглото си ли? За какво тогава я мислиш? - говореше си той, докато ходеше и не забелязваше нищо от това, което ставаше покрай него. Т ...
  255  13 
Времето в града през това време на годината почти винаги е мрачно и вали. Но пък светещите реклами, потока от коли и хора по улиците, скърцането на старите лимузини, и музиката носеща се от баровете, когато някой отвори вратата, създават усещането че нещо хубаво ще се случи. И то почти винаги е погр ...
  208  10 
Един ден времето се измори и спря да си почине. Седна отстрани на пътя като циганка със забрадка и всички го подминаваха и го гледаха из отгоре. Животът в градчето не се промени, защото само часовниците им спряха на хората, а всичко останало продължи да си върви по инерция, даже и Слънцето, и забавя ...
  145 
Старият боцман имаше лодка. И въпреки всички разпоредби все още си я имаше. Имаше и бунгало, което много пречеше на някой, и все искаха да му го вземат, но за сега успяваше да си го задържи, защото законово беше ако не добре, то поне на ръба. И в парично отношение беше все на ръба и по чудо връзваше ...
  137 
Жената го прие такъв, какъвто е- голям, груб, и недодялан. Знаеше се - не беше цвете за мирисане, и доста сприхав беше на моменти. Непохватен в обноски и поведение, черен и космат, брадат като бараба.. И ръцете все му пречеха, когато беше до нея. А тя го хареса, имаше го за свой и близък до сърцето ...
  371  11  17 
Ако знаеше, че живее в най-добрите дни на човечеството, а и в неговите също, щеше да се постарае да запомни по-добре това време, в което сякаш му бяха израснали крила. Да запамети всеки детайл и чувство, всеки полъх на вятъра, всяка надежда и мечта, всяка усмивка от препълнените с хора булеварди и у ...
  120 
Минчо скоро сред сватбата разбра, а и преди нея си знаеше, че с тая жена, дето все нещо сучеше и правеше, бял ден нямаше да види. Все имаше нещо. Или се смееше, или пък плачеше, по-често второто. Вечното и недоволство отстъпваше само на непрестанните и безпокойства за каквото и да е. Все нещо я боде ...
  174 
Джонито беше от хората, които с едни и същи лафове и истории изкарваха цял живот, а пък когато остаряха и вече не помнеха добре, почваха да си измислят спомени.
Стари, уморени и изхабени.
Истината е, че някои хора и на глава да ти застанат, скуката витае около тях като винени мушици около алкохолик. ...
  132 
Толкова много работа имаше да върши, че не му се почваше нито една от тях. Наистина, как човек става роб на творенията си, мислеше си той. Построиш къща и после цял живот я доизграждаш, преправяш, поправяш. Купиш си кола - същото. И на работа трябва да ходиш, и пари да правиш. И всичко с тия две ръц ...
  116 
Навярно си сама и гледаш телефона
И стряскаш се ако някой позвъни
Мелодията стара се повтаря.
До втръсване в твоите уши.
Навярно ти излизам като име ...
  48 
Като езичник скрил Господ в сърцето,
Бавно се прокрадвам в ноща, по пътя който ме превръща от дете в мъж.
А все същият съм, дявол да го вземе
Все един и същ.
Като безумец, пощурял от мъка ...
  55 
Не ме е еня за твоите очи.
С други думи - не се интересувам
От плитките дълбочини на твоето измислено страдание.
Жестоко е, боли, но пък е истина и реже здраво.
Наточен е кинжалът, стоманата звънти и пак съм само аз. ...
  75 
Всички големи градове си приличат:
бетон, тухла, асфалт, усмивки по улиците, ругатни в метрото. Така е при всяко стълпотворение. Първо - хората са неорганизирани; второ - винаги си пречат; трето - целият тоя хаос изглежда много красив и привлекателен, погледнеш ли го отстрани.
Той беше седнал на пей ...
  159 
Беше седемнайсет без пет, когато рязко огладнях, а в седемнайсет и десет вече ми беше тежко и се питах струваше ли си това тъпчене.
Майка ми можеше да направи манджа от всичко, и да е вкусна. Защо аз да не мога да направя един разказ от това с което разполагам? И да е интересен. В случая разполагах ...
  189  10 
Казваше се Айко.
На него му беше все тая как се казва, но отговаряше на тоя сигнал, знаеше, че е за него и че обикновено е за хубаво, когато го чуеше.
В същност по паспорт беше Руби Ред Де ла Фарха, с баща и майка шампиони на какво ли не, и с още по-благородни фамилии. Айко му беше прякора. Кученцат ...
  103 
По това време нямаше компютри, затова бяхме принудени да се търпим един друг, да си говорим на дълго и на широко, дори да се харесваме и да си оставяме спомени за цял живот. Нямаше интернет, затова трябваше да вярваме на приказките на този или онзи, на страшните истории, които по незнаен начин стига ...
  159 
Първото ми и последно отиване в Олбани беше запомнящо се, защото трабваше да минем през Ню Йорк, да се проврем под мостовете и по Хъдсън да стигнем до града, който се оказа че даже бил столица на щата. Ти да видиш. По реката беше започнал ледохода и пускахме пара към кингстоните, които се задръствах ...
  99 
Колко лева имаме в картата, пита жена ми.
-Не знам, отвърнах, може би около двеста.
-Ще ходя да пазарувам, гледа ме тя, а пък аз съм кръстосал крака върху страницата на дивана.
-Добре, отвръщам.
-И после какво, продължава да човърка тя. ...
  161 
Тя беше от хората, при които винаги имаше нещо друго: мълчеше и не участваше в разговора, защото имаше нещо друго, не спеше по цели нощи или пък спеше по цял ден, защото имаше нещо друго. А ние винаги бяхме такива глупаци, че да не можем да разберем какво е то.
Ако я питаш какво има отговорът винаги ...
  165 
Лятото се очертаваше дъждовно. Имаше и такива лета, но аз не помнех много от тях. Тръгнах към очния лекар, за да му оставя медицинското направление, което бях забравил при предното си посещение, а тя, докторката, ме беше прегледала тогава и без него, на доверие. Все още имаше и такива лекари. Зрение ...
  163 
Продавачката в магазина Пенка Натова, така пишеше на табелката, говореше свойски само с хората които познаваше от градчето, а на останалите, от които бях и аз, такива, които просто минаваха от там не обръщаше особено внимание и не съм сигурен дори дали ме виждаше. Само си чукаше клавишите на апарата ...
  122 
Мисля, че се казваше Христо, но не съм сигурен. Не помня и името на кораба, но си спомням това мотаене по тропиците, където е най-горещо и няма следа от вятъра, как вентилацията на кораба успяваше да духа само на паяка до вентилационната решетка, и как бях направил въздухопровод от срязани бутилки, ...
  128 
От чопленето на тия семки предният ми зъб се изрони. Личеше си, затова отбягвах да се смея като кон.
Лежах си в кревата, чоплех семки, четях интересни книги и най ме беше яд, когато обърквах паничките.
Не бях намерил разрешение все още на проблема, но знам, че за всичко си има решение, стига да реши ...
  122 
Много обичаше да тръгне с колата някъде на майната си. Сам.
Преди му трябваше много за да бъде щастлив, сега му стигаше и само това: пътят, лекото свистене на вятъра зад прозорците и едно ноктюрно на Шопен, Глуг или друг класик, само дето Глук никога не е писал ноктюрни, но така му звучаха.
Когато б ...
  239 
За него всеки ден започваше с една единствена дума - нейното име.
И най-обичаше да си спомня как тя караше колелото в слънчевите дни по черния път, и уханието от ръцете ѝ, смесено с това на топлия хляб от фурната, който носеше, когато се престрашаваше да я доближи и заговори. Дяволска жена.
- Доктор ...
  236 
Стръмно беше. От долу не изглеждаше да е толкова тежко, но като тръгна разбра, че няма да е лесно.
Поне беше в гората и пътечката се виеше по сянката за сега.
Сине, сине, така разправяше дядо му на баща му - ние си мислихме, че като цял живот ни е трудно, накрая ще е най-лесното, а то накрая май е н ...
  140 
Забременя, докато приятелят ѝ беше на рейс, но нямаше смелостта да посрещне сама предизвикателството на тази своя постъпка. Достраша я, не знаеше какво да прави, не искаше да съсипе живота си, за това реши да съсипе този на приятеля си. Каза му, че детето е от него. Обаче грешеше, не съсипа живота с ...
  162 
Абе брат, ти помниш ли 89-та година?
-Че какво да и помня?
-Е, как какво, нали тогава започнаха промените? И защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос не знам, ядоса се първия.
-Ами защото съм като Сократ и търся истината, засмя се втория събеседник - Какви промени, бе братче, те вече и децата не вярв ...
  161 
-Натиснете бутона и отговаряйте ясно и точно на зададените въпроси, ясно?
-Аха, да, разбрах, слушам - отговори жената пред микрофончето.
-Така, започвам - носеше се мързеливия глас на охраната, когото бяха набедили да приема хората в спешното отделение, и да им отваря автоматичната врата:
-Да сте им ...
  315 
Всичко е по-хубаво, когато го гледаш от високо - Париж, Барселона, Истанбул, Варна. Дори градското сметище става обобщение, погледнато от високо. И не мирише.
Панайот се опитваше да улови мига, подпрян на парапета на терасата, и докато го чакаше да дойде, загаси фаса и взе въздушната пушка да стреля ...
  131 
Propuestas
: ??:??