Вечеря на свещи. Аз - по престилка.
Отдолу - затоплено тяло.
Готова за теб и за секс зажадняла...
Ах, тази проклета костилка!
Задави те! Беше в коктейл "Маргарита",
във сочната черна маслинка.
О, Боже! Цветът на лицето ти - синкав,
а ти се задъхваш и риташ.
Потупах гърба ти, в началото леко,
а после си казах: "Не става!
Ще трябва да действам, умира човекът!
На докторка ще се направя."
Спасен си, макар и с ребра насинени.
Меракът ти беше преминал.
Свещта догоря и филето изстина,
а ти си отиде от мене.
Сама съм в леглото сега по престилка.
Коктейли!... Каква глезотия!
От днес ще си пия домашна ракия -
сама съм в леглото с бутилката.
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados