23 ago 2016, 23:55

Вечеря от копнеж

  Poesía
645 0 1

Налей ми чаша

от старите спомени.

Да пием със тебе

за нашия ров.

Аз съм на полюса

със чакащи пътници,

а си на този

със вечна любов.

Нека вечеряме

от усмивките минали,

които сияеха

на наще лица.

Днес са забравени.

Знаем и двамата.

За мене са минало,

за теб са "сега".

Нека откраднем

от времето някак си.

Десерта избирам

да бъде това:

Поне минута

само да можех

със теб да прекарам

сега.

 

Християна Рачева

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Рачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...