23 ago 2016, 23:55

Вечеря от копнеж

  Poesía
643 0 1

Налей ми чаша

от старите спомени.

Да пием със тебе

за нашия ров.

Аз съм на полюса

със чакащи пътници,

а си на този

със вечна любов.

Нека вечеряме

от усмивките минали,

които сияеха

на наще лица.

Днес са забравени.

Знаем и двамата.

За мене са минало,

за теб са "сега".

Нека откраднем

от времето някак си.

Десерта избирам

да бъде това:

Поне минута

само да можех

със теб да прекарам

сега.

 

Християна Рачева

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Рачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...