Налей ми чаша
от старите спомени.
Да пием със тебе
за нашия ров.
Аз съм на полюса
със чакащи пътници,
а си на този
със вечна любов.
Нека вечеряме
от усмивките минали,
които сияеха
на наще лица.
Днес са забравени.
Знаем и двамата.
За мене са минало,
за теб са "сега".
Нека откраднем
от времето някак си.
Десерта избирам
да бъде това:
Поне минута
само да можех
със теб да прекарам
сега.
Християна Рачева
© Християна Рачева Все права защищены