Налей ми чаша
от старите спомени.
Да пием със тебе
за нашия ров.
Аз съм на полюса
със чакащи пътници,
а си на този
със вечна любов.
Нека вечеряме
от усмивките минали,
които сияеха
на наще лица.
Днес са забравени.
Знаем и двамата.
За мене са минало,
за теб са "сега".
Нека откраднем
от времето някак си.
Десерта избирам
да бъде това:
Поне минута
само да можех
със теб да прекарам
сега.
Християна Рачева
© Християна Рачева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...