Вечѐрни мелодии

(триптих)

1.

Притихна Слънцето оттатък

зад странно синият баир,

денят, като въздишка кратък,

заглъхва в стихналата шир...

Из клоните полъхна вятър

и мелодично зашумя́,

а в миг разсънени листата

заляха цялата Земя –

с една мелодия от залез,

от нежност, от щурци, от мрак,

от мъничко тъга за двама –

от светлина... И нежност пак...

2.

На залеза светлинната каскада

залива вечерта с оранж и злато,

присвил крила, полека мракът пада –

за сън спокоен готви се Земята...

А сенките към тъмното нарастват,

танцуват с развилнелият се вятър –

една след друга светлините гаснат...

И залезът догаря без остатък...

3.

А стаена струна

във Душата може

в нощ при пълнолуние:

да те разтревожи

и отрони песен

тиха както вопъл –

с вятъра понесен

бавно глъхнещ... Топъл...                      

1984.