Вечѐрни мелодии
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят, като въздишка кратък,
заглъхва в стихналата шир...
Из клоните полъхна вятър
и мелодично зашумя́,
а в миг разсънени листата
заляха цялата Земя –
с една мелодия от залез,
от нежност, от щурци, от мрак,
от мъничко тъга за двама –
от светлина... И нежност пак...
2.
На залеза светлинната каскада
залива вечерта с оранж и злато,
присвил крила, полека мракът пада –
за сън спокоен готви се Земята...
А сенките към тъмното нарастват,
танцуват с развилнелият се вятър –
една след друга светлините гаснат...
И залезът догаря без остатък...
3.
А стаена струна
във Душата може
в нощ при пълнолуние:
да те разтревожи
и отрони песен
тиха както вопъл –
с вятъра понесен
бавно глъхнещ... Топъл...
1984.
© Коста Качев All rights reserved.