"Вечна"
Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди,
сякаш в благите очи преливат
си реките.
Само в спомените нежни гаснеш
вечер
и пред прага на дома топят се
свещи,
на пътищата Божии ранимата
душа обричаш,
а буквите на камъка са тъй
зловещи.
И не носиш белег от
съня,
щом плаваш с кораба през
свещените вълни,
че отмиват даже младите
цветя,
но пак живеят във вечните си
дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
)