Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди,
сякаш в благите очи преливат
си реките.
Само в спомените нежни гаснеш
вечер
и пред прага на дома топят се
свещи,
на пътищата Божии ранимата
душа обричаш,
а буквите на камъка са тъй
зловещи.
И не носиш белег от
съня,
щом плаваш с кораба през
свещените вълни,
че отмиват даже младите
цветя,
но пак живеят във вечните си
дни.
© Аз All rights reserved.
)argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
