18.12.2012 г., 16:03

"Вечна"

588 0 3

Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди,
сякаш в благите очи преливат
си реките.


Само в спомените нежни гаснеш
вечер
и пред прага на дома топят се
свещи,
на пътищата Божии ранимата
душа обричаш,
а буквите на камъка са тъй
зловещи.


И не носиш белег от
съня,
щом плаваш с кораба през
свещените вълни,
че отмиват даже младите
цветя,
но пак живеят във вечните си
дни.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря най-искрено!Весели празници и на теб!
  • Хареса ми образността и нестандартната постройка! Весели празници, Васил! (за теб са един през друг )

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...