20 may 2012, 9:17

Вечна любов

  Poesía
1K 1 1

               Вечна  любов                                                                                                                                                                                                                                                             Застинала съм с трепет край скалите -

сред пясъка, морето и вълните, 

под Слънцето, Луната и звездите - 

с безкрайната любов и със мечтите.

Как искам аз да литна над вълните 

и нежно да докосна с длан звездите. 

А после да се гмурна в дълбините

и  в теб, море, да зърна красотите... 

Замина ли от теб - дъхът ми бавно тлее, 

а  върна ли се - въздухът със тебе пее.

Каква магия в теб, море, се крие

- та пулсът ми със твоя само бие?                                                                                                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам чувството,че тук се пише само за вълните,мечтите,звездите и т.н.и т.н.Лично аз не бих сложила толкова рими за да кажа нещо.И без тях стиха може да стане хубав.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...