Вечна любов Застинала съм с трепет край скалите -
сред пясъка, морето и вълните,
под Слънцето, Луната и звездите -
с безкрайната любов и със мечтите.
Как искам аз да литна над вълните
и нежно да докосна с длан звездите.
А после да се гмурна в дълбините
и в теб, море, да зърна красотите...
Замина ли от теб - дъхът ми бавно тлее,
а върна ли се - въздухът със тебе пее.
Каква магия в теб, море, се крие
- та пулсът ми със твоя само бие?
© Пепа Райчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
