20 мая 2012 г., 09:17

Вечна любов

1K 1 1

               Вечна  любов                                                                                                                                                                                                                                                             Застинала съм с трепет край скалите -

сред пясъка, морето и вълните, 

под Слънцето, Луната и звездите - 

с безкрайната любов и със мечтите.

Как искам аз да литна над вълните 

и нежно да докосна с длан звездите. 

А после да се гмурна в дълбините

и  в теб, море, да зърна красотите... 

Замина ли от теб - дъхът ми бавно тлее, 

а  върна ли се - въздухът със тебе пее.

Каква магия в теб, море, се крие

- та пулсът ми със твоя само бие?                                                                                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имам чувството,че тук се пише само за вълните,мечтите,звездите и т.н.и т.н.Лично аз не бих сложила толкова рими за да кажа нещо.И без тях стиха може да стане хубав.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...