Тъжно е да си на петдесет и две, пак си със мечти, не една и две. Защо цифрата не се обърне, младост отново да се върне! Момент на слабост? Не, момент на сладост! Да си на двадесет и пет! Хубав, здрав, напет! Вдигаш планини с лекота, не знаеш що е самота. Седмото небе докосваш, наяве и насън с нежна ласка. Ласка, през нощи, не една и две, вечна приказка, не тъжна, макар на петдесет и две!
Аз може би съм го казвала, но пак ще го кажа!Човек е на толкова, на колкото се чувства. Аз мисля, че ти, Мариола, си един прекрасен човек, който твори само хубави неща, който просто въздейства по един неповторим начин на хората и ...ги кара да го ценят все повече и повече!
Всеки един от нас е нужен на тази земя, мила Мариола.
Ето, точно в този миг ти изпълваш мига от моя живот.
На колкото и да си , имаш силата да предизвикаш емоция.
Поздравления !!!
Поздрав и от мен миличка Мариолче!
Не бъди тъжна, че годините минават!
Както се казва остаряването е единственият начин да живеем по-дълго
А с годините идва и мъдростта...
Много хубаво стихотворение!След като ми оправиха компютъра това е първото, което чета и си мисля..."лелеее, как издържах толкова седмици без компютър" Поздрави мила!
хехе...ПАРНАР...коментарът ти ме разби...честно...като спомена за 9-те месеца...аз пък си помислих,че току що се е пръкнала...
Иначе...Мариола...времето е просто фикция...възрастта не е критерий...не съм убедена ,че на 25 всичко ти е наред...а самотата не пита на колко си...тя ти е спътник докато обикаляш Слънцето,"яхнала Земята"...Независимо на коя обиколка си...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Приказно момиче си ти с много мечти...
И си красива, много красива, мила Мариолче.
С много обич за теб.