7 dic 2007, 7:43

Вечна приказка

782 0 25
Тъжно е да си на петдесет и две,
пак си със мечти, не една и две.
Защо цифрата не се обърне,
младост отново да се върне!
Момент на слабост?
Не, момент на сладост!
Да си на двадесет и пет!
Хубав, здрав, напет!
Вдигаш планини с лекота,
не знаеш що е самота.
Седмото небе докосваш,
наяве и насън с нежна ласка.
Ласка, през нощи, не една и две,
вечна приказка, не тъжна,
макар на петдесет и две!


 1 декември 2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...