Вечна приказка
Тъжно е да си на петдесет и две,
пак си със мечти, не една и две.
Защо цифрата не се обърне,
младост отново да се върне!
Момент на слабост?
Не, момент на сладост!
Да си на двадесет и пет!
Хубав, здрав, напет!
Вдигаш планини с лекота,
не знаеш що е самота.
Седмото небе докосваш,
наяве и насън с нежна ласка.
Ласка, през нощи, не една и две,
вечна приказка, не тъжна,
макар на петдесет и две!
1 декември 2006 г.
пак си със мечти, не една и две.
Защо цифрата не се обърне,
младост отново да се върне!
Момент на слабост?
Не, момент на сладост!
Да си на двадесет и пет!
Хубав, здрав, напет!
Вдигаш планини с лекота,
не знаеш що е самота.
Седмото небе докосваш,
наяве и насън с нежна ласка.
Ласка, през нощи, не една и две,
вечна приказка, не тъжна,
макар на петдесет и две!
1 декември 2006 г.
© Мариола Томова All rights reserved.
