18 sept 2005, 19:38

Вечна слабост

  Poesía
1.1K 1 2

Приятелство? О, я се спри!
След толкова безумства парещи?
След толкова слова горещи?

И писмата даже изхвърли!
Спомени, душата галещи-
да не тежат на твойте плещи!

Купи различен афтършейф,
смени и кафенето сутрин,
даже промени маршрута!

А не виновно да ме гледаш,
да тропаш нервно със обувка,
като минавам пак по моста срутен.

Не се прокрадвай зад гърба ми,
да си припомняш как ухая,
да чуеш как бумти сърцето ми!

Ох, спри да плъзгаш таз ръка,
че ще започна да мечтая!
Добре де!
Чакам те в кафето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...