18 сент. 2005 г., 19:38

Вечна слабост

1.1K 1 2

Приятелство? О, я се спри!
След толкова безумства парещи?
След толкова слова горещи?

И писмата даже изхвърли!
Спомени, душата галещи-
да не тежат на твойте плещи!

Купи различен афтършейф,
смени и кафенето сутрин,
даже промени маршрута!

А не виновно да ме гледаш,
да тропаш нервно със обувка,
като минавам пак по моста срутен.

Не се прокрадвай зад гърба ми,
да си припомняш как ухая,
да чуеш как бумти сърцето ми!

Ох, спри да плъзгаш таз ръка,
че ще започна да мечтая!
Добре де!
Чакам те в кафето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...