Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна.
Ако цветята, тъжно са свели глави
и жадуват за капка вода,
ако не дойда на уречената среща
и душата ти мълчи наранена.
Недей да униваш, поглед нагоре вдигни,
там ще срещнеш моята усмивкa,
ще бъда твоето утре.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados