Вечната
Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна.
Ако цветята, тъжно са свели глави
и жадуват за капка вода,
ако не дойда на уречената среща
и душата ти мълчи наранена.
Недей да униваш, поглед нагоре вдигни,
там ще срещнеш моята усмивкa,
ще бъда твоето утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Маринова Всички права запазени
