13 sept 2021, 19:38

Вечната жена

  Poesía » Otra
588 2 0

Вечната жена

(спомен)

 

Навярно бе Съдба

със щур каприз от нея,

но Вечната жена

стихийно ме „отвея“...

 

... В един далечен порт

в отдавнашното време,

във младостта си горд *

я пожелах за мене...

 

Тя беше онова́,

което – Съвършенство

наричаме с едва

сдържа́на страст, естествено...

 

И всички сетива́

вибрираха тревожно

дори при мисълта,

че нещо е възможно...

 

Погледнеше ли тя

там някого случайно –

той дълго след това

мечтаеше си тайно.

 

Самата тя мечта

влудяваше мъжете,

но дръзка в лудостта си

и недостъпна беше...

 

Наивен в младостта

повярвал бях тогава,

че всяка красота

със страст се обладава!...

 

А тя ми се изсмя́,

гърди разтърси страстно...

О, боже мой, това́

бе толкова прекрасно!...

 

... Безкрайни времена́

ей вече от тогава,

а Вечната жена

не мога да забравя!...

 

13.09.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...