Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена
стихийно ме „отвея“...
... В един далечен порт
в отдавнашното време,
във младостта си горд *
я пожелах за мене...
Тя беше онова́,
което – Съвършенство ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up