25 jun 2009, 12:35

Вечни

1.7K 0 6

              Вечни

(На родителите ми с любов)


В тълпата пъстра срещнали очи,

световете си безкрайни споделили.

Окъпани от смях и солени сълзи,

що е щастие, един на друг разкрили.

 

Събрали душите си лирични,

вречени в чистото добро.

Споделили мечти и мисли,

посадили семенце, пожънали любов.

 

Задружно днес съдбата си коват,

радват се на малките неща.

Своя собствена дъга творят,

завет е тя за техните деца.

 

В различни дни проплакали за първи път,

с любов родени, за да раждат те живота.

Орисани съдби в едно да съберат,

сложили в песента безсмъртна своя нота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...