25 июн. 2009 г., 12:35

Вечни

1.7K 0 6

              Вечни

(На родителите ми с любов)


В тълпата пъстра срещнали очи,

световете си безкрайни споделили.

Окъпани от смях и солени сълзи,

що е щастие, един на друг разкрили.

 

Събрали душите си лирични,

вречени в чистото добро.

Споделили мечти и мисли,

посадили семенце, пожънали любов.

 

Задружно днес съдбата си коват,

радват се на малките неща.

Своя собствена дъга творят,

завет е тя за техните деца.

 

В различни дни проплакали за първи път,

с любов родени, за да раждат те живота.

Орисани съдби в едно да съберат,

сложили в песента безсмъртна своя нота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...