25 июн. 2009 г., 12:35

Вечни

1.7K 0 6

              Вечни

(На родителите ми с любов)


В тълпата пъстра срещнали очи,

световете си безкрайни споделили.

Окъпани от смях и солени сълзи,

що е щастие, един на друг разкрили.

 

Събрали душите си лирични,

вречени в чистото добро.

Споделили мечти и мисли,

посадили семенце, пожънали любов.

 

Задружно днес съдбата си коват,

радват се на малките неща.

Своя собствена дъга творят,

завет е тя за техните деца.

 

В различни дни проплакали за първи път,

с любов родени, за да раждат те живота.

Орисани съдби в едно да съберат,

сложили в песента безсмъртна своя нота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...