25.06.2009 г., 12:35

Вечни

1.7K 0 6

              Вечни

(На родителите ми с любов)


В тълпата пъстра срещнали очи,

световете си безкрайни споделили.

Окъпани от смях и солени сълзи,

що е щастие, един на друг разкрили.

 

Събрали душите си лирични,

вречени в чистото добро.

Споделили мечти и мисли,

посадили семенце, пожънали любов.

 

Задружно днес съдбата си коват,

радват се на малките неща.

Своя собствена дъга творят,

завет е тя за техните деца.

 

В различни дни проплакали за първи път,

с любов родени, за да раждат те живота.

Орисани съдби в едно да съберат,

сложили в песента безсмъртна своя нота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...