9 abr 2008, 8:43

Вечни въпроси

  Poesía » Otra
855 0 6
 

Понякога и в съня ми ме сподиряш

и неподготвена ме намираш.

Не искам за тебе да мисля,

нито има смисъл да обмисля,

когато за мен наяве пристигнеш,

чия ли цел ти ще постигнеш?

Защо ти, смърт, всички ни прибираш?

Кой ти нарежда да ни подбираш?

Има ли списък и кой,

и как ни в него подрежда?

Защо понякога,

дете родителя си прережда?

Защо на този свят

всичко е така потайно?

Само ти, смърт,

се оказа нещо познато и трайно!

Защо трябва тялото ни

в земята да гние?

Къде отива душата?

С тялото или другаде нейде се тя крие?

Защо след срещата с теб, смърт,

още никой не се е завърнал?

Толкоз ли ни обича всемирът,

та всички ни е погълнал?!...

------

(Из цикъла "Черната" гостенка")

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...