9 abr 2008, 8:43

Вечни въпроси

  Poesía » Otra
860 0 6
 

Понякога и в съня ми ме сподиряш

и неподготвена ме намираш.

Не искам за тебе да мисля,

нито има смисъл да обмисля,

когато за мен наяве пристигнеш,

чия ли цел ти ще постигнеш?

Защо ти, смърт, всички ни прибираш?

Кой ти нарежда да ни подбираш?

Има ли списък и кой,

и как ни в него подрежда?

Защо понякога,

дете родителя си прережда?

Защо на този свят

всичко е така потайно?

Само ти, смърт,

се оказа нещо познато и трайно!

Защо трябва тялото ни

в земята да гние?

Къде отива душата?

С тялото или другаде нейде се тя крие?

Защо след срещата с теб, смърт,

още никой не се е завърнал?

Толкоз ли ни обича всемирът,

та всички ни е погълнал?!...

------

(Из цикъла "Черната" гостенка")

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...