Apr 9, 2008, 8:43 AM

Вечни въпроси

  Poetry » Other
856 0 6
 

Понякога и в съня ми ме сподиряш

и неподготвена ме намираш.

Не искам за тебе да мисля,

нито има смисъл да обмисля,

когато за мен наяве пристигнеш,

чия ли цел ти ще постигнеш?

Защо ти, смърт, всички ни прибираш?

Кой ти нарежда да ни подбираш?

Има ли списък и кой,

и как ни в него подрежда?

Защо понякога,

дете родителя си прережда?

Защо на този свят

всичко е така потайно?

Само ти, смърт,

се оказа нещо познато и трайно!

Защо трябва тялото ни

в земята да гние?

Къде отива душата?

С тялото или другаде нейде се тя крие?

Защо след срещата с теб, смърт,

още никой не се е завърнал?

Толкоз ли ни обича всемирът,

та всички ни е погълнал?!...

------

(Из цикъла "Черната" гостенка")

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...