Apr 9, 2008, 8:43 AM

Вечни въпроси

  Poetry » Other
853 0 6
 

Понякога и в съня ми ме сподиряш

и неподготвена ме намираш.

Не искам за тебе да мисля,

нито има смисъл да обмисля,

когато за мен наяве пристигнеш,

чия ли цел ти ще постигнеш?

Защо ти, смърт, всички ни прибираш?

Кой ти нарежда да ни подбираш?

Има ли списък и кой,

и как ни в него подрежда?

Защо понякога,

дете родителя си прережда?

Защо на този свят

всичко е така потайно?

Само ти, смърт,

се оказа нещо познато и трайно!

Защо трябва тялото ни

в земята да гние?

Къде отива душата?

С тялото или другаде нейде се тя крие?

Защо след срещата с теб, смърт,

още никой не се е завърнал?

Толкоз ли ни обича всемирът,

та всички ни е погълнал?!...

------

(Из цикъла "Черната" гостенка")

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...