9 апр. 2008 г., 08:43

Вечни въпроси

861 0 6
 

Понякога и в съня ми ме сподиряш

и неподготвена ме намираш.

Не искам за тебе да мисля,

нито има смисъл да обмисля,

когато за мен наяве пристигнеш,

чия ли цел ти ще постигнеш?

Защо ти, смърт, всички ни прибираш?

Кой ти нарежда да ни подбираш?

Има ли списък и кой,

и как ни в него подрежда?

Защо понякога,

дете родителя си прережда?

Защо на този свят

всичко е така потайно?

Само ти, смърт,

се оказа нещо познато и трайно!

Защо трябва тялото ни

в земята да гние?

Къде отива душата?

С тялото или другаде нейде се тя крие?

Защо след срещата с теб, смърт,

още никой не се е завърнал?

Толкоз ли ни обича всемирът,

та всички ни е погълнал?!...

------

(Из цикъла "Черната" гостенка")

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...