Вечният образ

                            от цикъла "Смешници"

                             или - за хората, които

                             правят изкуство.

                Бурята силна дървета прекърши.

                Изведнъж, градът опустя.

                Старите дири, вече нетърсени,

                без милост отми ги дъждът.

                После светна наоколо,

                лъснаха локвите,

                но остана онази мъгла...

               Плачещ Палячо се засмя- още мокър

               и тълпата поде му смеха.

               Зад маската смешна,

               често крият си воплите

               хората с тъжна съдба,

                С тях и Смешника,

                в света ни разбунен,

               неотлъчно върви и вървя.

               С дух на бездомник,

               от Боговете прокуден,

               оставя Палячо следа.

               Всяка негова стъпка,

              като миг е изгубен-

              премълчана е болка или мечта.

              Смешно крачи от детството

              остарял, весел спомен

              и вълшебните стъпки

              не отмива дъждът.

                   *    *     *     *

              Днес е гневно небето

              и пак се намръщи,

              хукна вятърът и загърмя.

              Един стар Палячо

              застана пред къщи.

              Отворих вратата

              и го скрих у дома.