22 dic 2024, 10:41

Вечният зов

  Poesía
242 0 0

ВЕЧНИЯТ ЗОВ

 

Американският либерализъм поведе хорото,

с лого на президента-боклукчийския камион,

комично двуличие с посока оскотяване на обществото

в тъмните дебри на американския Вавилон.

 

Няма лошо,щом така е решил,

всеки има правото да се бори,

но жалък изглежда този му стил,

в тази Велика Американска история.

 

Велика,велика,колко да е велика,

ако Америка и тя е на колене,

ако с фосили икономиката си тика,

значи и тя е на нашето дереже.

 

Налага ми се,да се повтарям,

такива са настоящите обстоятелства

и нашите твърдения,че положението ни е заварено,

пред потомците няма как да ни оправдаят. 

 

Тръмп миротворец,ти да видиш,

да лишиш пословиците от смисъл!

"Двама когато се карат,третият им се хили",

политика върху база военна тактисана.

 

Всеки мир е декадентство,

за общността цяла,която в него участва,

това е все едно,да не се почесваш,

изпаднал в криза дълбока на краста.

 

Единствено източник енергиен и мощен,

в рамките на екологичните правила,

може от войните да ни опощи

и да доведе в глобалното село мира.

 

Но никога твърде за дълго,

таков звер в природата не съществува,

защото за гениалните мозъци върли

ще изчезне средата,в която те да битуват.

 

"Природата не търпи празно пространство",

нито пък състояние на застой,

които превръщат водата във блато

и лишават гръбначните от водопой.

 

През сушавият,жарък сезон

към небето водата мигрира,

свършва веселбата на обилен купон,

временно на това място животът замира.

 

Така се търкалят природните цикли,

хомо-сапиенс също зависи от тях,

ако в мира тихо,спокойно притихнем,

това ще доведе генерацията до крах.

 

При този конкретен,наш случай,

когато в новата енергия сме заклети,

не може да ни плаши никаква суша,

защото отворено за нас остава небето.

 

То застоя ни ще предотврати

и чули Вечния Зов на дълбокия Космос,

ще отворим нови,вълшебни врати-

портал за нашите кораби мощни.

 

22.12.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...