22 dic 2024, 10:41

Вечният зов

  Poesía
245 0 0

ВЕЧНИЯТ ЗОВ

 

Американският либерализъм поведе хорото,

с лого на президента-боклукчийския камион,

комично двуличие с посока оскотяване на обществото

в тъмните дебри на американския Вавилон.

 

Няма лошо,щом така е решил,

всеки има правото да се бори,

но жалък изглежда този му стил,

в тази Велика Американска история.

 

Велика,велика,колко да е велика,

ако Америка и тя е на колене,

ако с фосили икономиката си тика,

значи и тя е на нашето дереже.

 

Налага ми се,да се повтарям,

такива са настоящите обстоятелства

и нашите твърдения,че положението ни е заварено,

пред потомците няма как да ни оправдаят. 

 

Тръмп миротворец,ти да видиш,

да лишиш пословиците от смисъл!

"Двама когато се карат,третият им се хили",

политика върху база военна тактисана.

 

Всеки мир е декадентство,

за общността цяла,която в него участва,

това е все едно,да не се почесваш,

изпаднал в криза дълбока на краста.

 

Единствено източник енергиен и мощен,

в рамките на екологичните правила,

може от войните да ни опощи

и да доведе в глобалното село мира.

 

Но никога твърде за дълго,

таков звер в природата не съществува,

защото за гениалните мозъци върли

ще изчезне средата,в която те да битуват.

 

"Природата не търпи празно пространство",

нито пък състояние на застой,

които превръщат водата във блато

и лишават гръбначните от водопой.

 

През сушавият,жарък сезон

към небето водата мигрира,

свършва веселбата на обилен купон,

временно на това място животът замира.

 

Така се търкалят природните цикли,

хомо-сапиенс също зависи от тях,

ако в мира тихо,спокойно притихнем,

това ще доведе генерацията до крах.

 

При този конкретен,наш случай,

когато в новата енергия сме заклети,

не може да ни плаши никаква суша,

защото отворено за нас остава небето.

 

То застоя ни ще предотврати

и чули Вечния Зов на дълбокия Космос,

ще отворим нови,вълшебни врати-

портал за нашите кораби мощни.

 

22.12.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...