22.12.2024 г., 10:41

Вечният зов

240 0 0

ВЕЧНИЯТ ЗОВ

 

Американският либерализъм поведе хорото,

с лого на президента-боклукчийския камион,

комично двуличие с посока оскотяване на обществото

в тъмните дебри на американския Вавилон.

 

Няма лошо,щом така е решил,

всеки има правото да се бори,

но жалък изглежда този му стил,

в тази Велика Американска история.

 

Велика,велика,колко да е велика,

ако Америка и тя е на колене,

ако с фосили икономиката си тика,

значи и тя е на нашето дереже.

 

Налага ми се,да се повтарям,

такива са настоящите обстоятелства

и нашите твърдения,че положението ни е заварено,

пред потомците няма как да ни оправдаят. 

 

Тръмп миротворец,ти да видиш,

да лишиш пословиците от смисъл!

"Двама когато се карат,третият им се хили",

политика върху база военна тактисана.

 

Всеки мир е декадентство,

за общността цяла,която в него участва,

това е все едно,да не се почесваш,

изпаднал в криза дълбока на краста.

 

Единствено източник енергиен и мощен,

в рамките на екологичните правила,

може от войните да ни опощи

и да доведе в глобалното село мира.

 

Но никога твърде за дълго,

таков звер в природата не съществува,

защото за гениалните мозъци върли

ще изчезне средата,в която те да битуват.

 

"Природата не търпи празно пространство",

нито пък състояние на застой,

които превръщат водата във блато

и лишават гръбначните от водопой.

 

През сушавият,жарък сезон

към небето водата мигрира,

свършва веселбата на обилен купон,

временно на това място животът замира.

 

Така се търкалят природните цикли,

хомо-сапиенс също зависи от тях,

ако в мира тихо,спокойно притихнем,

това ще доведе генерацията до крах.

 

При този конкретен,наш случай,

когато в новата енергия сме заклети,

не може да ни плаши никаква суша,

защото отворено за нас остава небето.

 

То застоя ни ще предотврати

и чули Вечния Зов на дълбокия Космос,

ще отворим нови,вълшебни врати-

портал за нашите кораби мощни.

 

22.12.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...