8 feb 2012, 1:01

Вечно

895 0 5

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само
да върнеш лъчите във мене
и пак да превърнеш в пламък
моите устни, ужасно студени.
Докосни ме, поне за минута,
топлината при мене върни
и очите ще спрат да се лутат,
и сърцето ще спре да кърви.

После можеш отново да тръгнеш
и отново да бъдеш далече.
Обещай, че при мен ще се връщаш
и ще мога да чакам аз вечно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анета-стиха не е нов, но си струваше за тогава Благодаря на всички, че ми отделихте от времето си!
  • А дали си струва?
  • Стара прастара тема, повтарян до втръсване рефрен... Но поне е изграден стих - с нелоша ритмика, с прилични рими, с капка оптимизъм на финала. Липсва оригиналността на внушенията, но може да се приеме за успех по дългия път към майсторството. Продължавай нататък!
  • Хубаво!Поздрав!
  • Поздрав!Докосна ме

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...