8 февр. 2012 г., 01:01

Вечно

896 0 5

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само
да върнеш лъчите във мене
и пак да превърнеш в пламък
моите устни, ужасно студени.
Докосни ме, поне за минута,
топлината при мене върни
и очите ще спрат да се лутат,
и сърцето ще спре да кърви.

После можеш отново да тръгнеш
и отново да бъдеш далече.
Обещай, че при мен ще се връщаш
и ще мога да чакам аз вечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анета-стиха не е нов, но си струваше за тогава Благодаря на всички, че ми отделихте от времето си!
  • А дали си струва?
  • Стара прастара тема, повтарян до втръсване рефрен... Но поне е изграден стих - с нелоша ритмика, с прилични рими, с капка оптимизъм на финала. Липсва оригиналността на внушенията, но може да се приеме за успех по дългия път към майсторството. Продължавай нататък!
  • Хубаво!Поздрав!
  • Поздрав!Докосна ме

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...