etikki (Мариета Караджова)
100 82
Feb 8, 2012, 1:01 AM

Вечно 

  Poetry » Love
750 0 5

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само
да върнеш лъчите във мене
и пак да превърнеш в пламък
моите устни, ужасно студени.
Докосни ме, поне за минута,
топлината при мене върни
и очите ще спрат да се лутат,
и сърцето ще спре да кърви.

После можеш отново да тръгнеш
и отново да бъдеш далече.
Обещай, че при мен ще се връщаш
и ще мога да чакам аз вечно.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Анета-стиха не е нов, но си струваше за тогава Благодаря на всички, че ми отделихте от времето си!
  • А дали си струва?
  • Стара прастара тема, повтарян до втръсване рефрен... Но поне е изграден стих - с нелоша ритмика, с прилични рими, с капка оптимизъм на финала. Липсва оригиналността на внушенията, но може да се приеме за успех по дългия път към майсторството. Продължавай нататък!
  • Хубаво!Поздрав!
  • Поздрав!Докосна ме
Random works
: ??:??