Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само
да върнеш лъчите във мене
и пак да превърнеш в пламък
моите устни, ужасно студени.
Докосни ме, поне за минута,
топлината при мене върни
и очите ще спрат да се лутат,
и сърцето ще спре да кърви.
После можеш отново да тръгнеш
и отново да бъдеш далече.
Обещай, че при мен ще се връщаш
и ще мога да чакам аз вечно.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Благодаря на всички, че ми отделихте от времето си!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
