Вечно
Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само
да върнеш лъчите във мене
и пак да превърнеш в пламък
моите устни, ужасно студени.
Докосни ме, поне за минута,
топлината при мене върни
и очите ще спрат да се лутат,
и сърцето ще спре да кърви.
После можеш отново да тръгнеш
и отново да бъдеш далече.
Обещай, че при мен ще се връщаш
и ще мога да чакам аз вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
Благодаря на всички, че ми отделихте от времето си!
