BuRn_AliVe (Александър) BuRn_AliVe (Александър)
11 193
15 abr 2011, 16:33

Вечно млада

1K 0 10

Пронизват парещи импулси
задъхания ход на дните.
И ето, отброяваме години.
Мъничко тъга горчи в душите.

Очакват ни безброй пътеки.
И не веднъж на кръстопът
навярно себе си ще дирим,
от разума изправени на съд.

И мисля си, че не веднъж
ще паднем жертви на гнева,
че сред бездните в живота
няма да намираме наслада.

А не познава времето пощада.
Ала щом усещам те в ръцете си,
аз вярвам - нашата любов 
ще си остане вечно млада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0