15 апр. 2011 г., 16:33

Вечно млада 

  Поэзия » Любовная
842 0 10

Пронизват парещи импулси
задъхания ход на дните.
И ето, отброяваме години.
Мъничко тъга горчи в душите.

Очакват ни безброй пътеки.
И не веднъж на кръстопът
навярно себе си ще дирим,
от разума изправени на съд.

И мисля си, че не веднъж
ще паднем жертви на гнева,
че сред бездните в живота
няма да намираме наслада.

А не познава времето пощада.
Ала щом усещам те в ръцете си,
аз вярвам - нашата любов 
ще си остане вечно млада...

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??