Вечно млада
Пронизват парещи импулси
задъхания ход на дните.
И ето, отброяваме години.
Мъничко тъга горчи в душите.
Очакват ни безброй пътеки.
И не веднъж на кръстопът
навярно себе си ще дирим,
от разума изправени на съд.
И мисля си, че не веднъж
ще паднем жертви на гнева,
че сред бездните в живота
няма да намираме наслада.
А не познава времето пощада.
Ала щом усещам те в ръцете си,
аз вярвам - нашата любов
ще си остане вечно млада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Аплодирам те за красивият стих,дерзай,Саше,ти можеш!!!Успех!
