Вечно окован

Парченцата стъкло - разпиляни на входа,
парченцата душа - разляни на пода;
в отражението им само твоя образ -
горящ, в пламъци крещящ...

Как бих искала във вечността
рани за теб да издълбая;
как бих искала в смъртта
любов  пак да сътворя.

A в липсата ти да намеря
късче скрита топлина,
с моето име, вписано във нея,
С ръцете ти да ме прегръща,
със сърцето ти да ме обгръща...

Но даже да те няма, пак
си скрит дълбоко във душата,
там - в на спомените избелелите недра,
там - зъзнещ в моята омраза
безнадеждно - вечно окован.

Eто как раните ще издълбая.
Ето как любовта ще сътворя...
И там на входа - парченца стъкло,
и там на пода - вечно мъртвило.