28.11.2008 г., 23:17

Вечно окован

1K 0 0

 

 Вечно окован

 

Парченцата стъкло - разпиляни на входа,
парченцата душа - разляни на пода;
в отражението им само твоя образ -
горящ, в пламъци крещящ...

 

Как бих искала във вечността
рани за теб да издълбая;
как бих искала в смъртта
любов  пак да сътворя.

 

A в липсата ти да намеря
късче скрита топлина,
с моето име, вписано във нея,
С ръцете ти да ме прегръща,
със сърцето ти да ме обгръща...


Но даже да те няма, пак
си скрит дълбоко във душата,
там - в на спомените избелелите недра,
там - зъзнещ в моята омраза
безнадеждно - вечно окован.

 

Eто как раните ще издълбая.
Ето как любовта ще сътворя...
И там на входа - парченца стъкло,
и там на пода - вечно мъртвило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...