Вечно окован
Парченцата стъкло - разпиляни на входа,
парченцата душа - разляни на пода;
в отражението им само твоя образ -
горящ, в пламъци крещящ...
Как бих искала във вечността
рани за теб да издълбая;
как бих искала в смъртта
любов пак да сътворя.
A в липсата ти да намеря
късче скрита топлина,
с моето име, вписано във нея, ...