Вечно окован

Nov 28, 2008, 11:17 PM

Poetry » Love

872 0 0

Вечно окован
Парченцата стъкло - разпиляни на входа,
парченцата душа - разляни на пода;
в отражението им само твоя образ -
горящ, в пламъци крещящ...
Как бих искала във вечността
рани за теб да издълбая;
как бих искала в смъртта
любов пак да сътворя.
A в липсата ти да намеря
късче скрита топлина,
с моето име, вписано във нея, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечно окован

Want to read more?

Random works