alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
14 abr 2008, 8:58

Вечно търсещ 

  Poesía » Otra
585 0 3
Вечно търсещ

Слънце ме топли със златни лъчи,
вятър нежно ме гали
и шептят ми вечните  вълни,
че духът не ще ме забрави.

Бавно изчезва кошмарният свят
в прегръдките на гостенка коварна,
но още обичам бедния брат
и търся вода за душата му жадна.

Със ескадрони и червена роза,
със дяволски комплимент, чук и искри,
търся лекарство за човешката туберкулоза
и нов път през тези канари.

Нов път не намерих - но остана искрата
на дрипави Гаврошовци - за винаги в душата.

Посветено на ВЕЛИКИЯ ПОЕТ

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??