alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
14.04.2008 г., 8:58 ч.

Вечно търсещ 

  Поезия » Друга
578 0 3
Вечно търсещ

Слънце ме топли със златни лъчи,
вятър нежно ме гали
и шептят ми вечните  вълни,
че духът не ще ме забрави.

Бавно изчезва кошмарният свят
в прегръдките на гостенка коварна,
но още обичам бедния брат
и търся вода за душата му жадна.

Със ескадрони и червена роза,
със дяволски комплимент, чук и искри,
търся лекарство за човешката туберкулоза
и нов път през тези канари.

Нов път не намерих - но остана искрата
на дрипави Гаврошовци - за винаги в душата.

Посветено на ВЕЛИКИЯ ПОЕТ

© Алекс учо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??